Развитието на европейските цени на електроенергията и газа в домакинствата между януари

Развитието на европейските цени на електрическата енергия и газа в домакинствата между януари 2009 година и октомври 2023 година показват в следващото си проучване VaasaETT и два от водещите регулатора на енергийния пазар -  Energie-Control Аustria и унгарският орган за контролиране на енергетиката и комуналните услуги (MEKH).  Индексът се пресмята посредством претегляне на цените във всяка от столиците съгласно съответното национално ползване на електрическа енергия или газ. Изследването, което се разгласява всеки месец демонстрира по какъв начин са се трансформирали цените на силата за семействата без налози през октомври 2023 година за крайни консуматори в европейските столици. То обгръща, както страните-членки на Европейски Съюз, по този начин и някои от страните на Европейската енергийна общественост (Черна гора, Норвегия, Сърбия и Украйна) плюс Англия и Швейцария. От януари 2022 година показателят за електрическа сила HEPI, който изкачи най-рязкото ходило в историческите данни през януари 2022 година и реализира пик през октомври 2022 година, след което последва наклонност към намаляване и сега е 198 пункта (EUR-15). Що се отнася за цените на газа, специалистите припомнят всички комплицирани интервали от 2009 година, както и че „ продължаващата енергийна рецесия засегна мощно показателя на цените на това гориво през 2021 година, преминавайки от 87 пункта през януари 2021 година до 163 пункта през ноември 2021 година Впоследствие  неговата цената още веднъж се удвои през ноември 2022 година и доближи 350 пункта. От VaasaETT пресмятат, че все още е на равнище от 179 индексни пункта. При разглеждане на междинните стойности на цените за крайните консуматори, както за електрическата енергия, по този начин и за газа, се следят следните промени:  в съпоставяне с преди година ( октомври 2022 г.), сметките за ток във всички столици на Европейски Съюз са спаднали с 27%, а тези за газ - с 35%. В взаимозависимост от това къде от изследваните 33-те европейски столици живее даден краен консуматор в Европа, към 2 октомври 2023 година цената, която заплаща, може да варира в съответствие над 8. Ако  се включи Киев, цената е в съответствие над 12. За следващ път проучването регистрира, че за битовите клиенти в Европа най-скъпите градове са Лондон и Дъблин, следвани от Берлин, Рим и Копенхаген, сочи проучването. Киев (отчита се положението на война) е с най-евтина електрическа енергия, следван от  Осло, Белград и Будапеща. В номинално изражение цената в столиците на Източна Европа (ЦИЕ) клони към по-ниска от междинната. Прага, Рига и Талин са единствените столици от страните от ЦИЕ, в които цената на електрическата енергия е над междинната за Европа. Най-значимите промени, настъпили на пазара на електрическа енергия през месец октомври, са следните: • 7% нарастване на цената в Копенхаген, заради покачване на съставния елемент за дистрибуция; • 4% повишаване на цените в Дъблин, заради растеж на съставния елемент на енергийните налози, откакто таксата за публично обслужване се върна на нула (беше негативна през последните няколко месеца); • 3% покачване на цената във Вилнюс, заради повишаване на енергийния компонент; • 2% нарастване на цените в Никозия, заради растеж на енергийния компонент; • 21% понижение на цената в Осло, заради намаляване на енергийния компонент; • Спад на цените с 11% във Виена, заради понижаване на силата и енергийните компоненти; • 9% намаляване на цената в Хелзинки, заради спад на енергийния компонент; • 8% понижение на цената в Стокхолм, заради намаляване на енергийния компонент; • 8% спад на цените във Варшава, заради поевтиняване на силата и съставените елементи за разпределението; • 4% намалени на цените в Лондон; • 2% понижение на цените в Рига и Рим, заради спад на енергийните им съставни елементи. Около половината от столиците проучваните столици резервираха цените си на равнищата от предходния месец, а 1/3 от тях претърпяха спад на цените, като най-съществени понижения бяха следени още веднъж от скандинавските страни. От друга страна, нарастванията на цените на дребно на електрическата енергия са най-вече в дребен мащаб и са лимитирани единствено до 7 от 33-те столици. В момента цените на електрическата енергия остават доста по-ниски по отношение на равнищата отпреди една година, защото мекото време в цяла Европа забавя началото на отоплителния сезон и по този метод оказва напън върху цените на силата, установяват специалистите от VaasaETT. Те споделят и съответните наблюдения за някои от следените столици. Така да вземем за пример, съгласно тях нарастването на цената на електрическата енергия в Копенхаген се дължи на поправените мрежови цени, влизащи в действие от 1 октомври. Мрежовите разноски през зимния интервал, от октомври до март, са исторически по-високи спрямо тези през летните месеци. В Дъблин този месец се следи нарастване на цените с 4% вследствие на повишението на таксата за отговорностите за публични услуги (PSO), което е вследствие на поддръжката на производството на възобновима сила в тази страна. Във Вилнюс нарастването на цената на електрическата енергия за крайния консуматор през октомври се дължи основно на покачването на пазара на едро, което пък е резултат от спада в локалното произвеждане на ВЕИ и на активността на междусистемната връзка „ Nord Balt “ към Швеция, която докара до ограничаване на вноса на електричество. От друга страна, този месец се следят обилни спадове на цените в скандинавските страни, като Осло, да вземем за пример. По-конкретно, понижението на цените за крайни консуматори с 21% след поредицата от спадове на цените през август и септември. В частност, това води до кумулативен спад на цените с повече от 50% от юли. Експертите изясняват тези ниски стойности със спот цените на Nordpool. Съответно по-ниски са и ценовите равнища за крайни консуматори в Хелзинки (-9%) и Стокхолм (-8%). През идващия месец обаче се чакат цените на електрическата енергия на дребно, да преминат към наклонност на повишаване в този район в сходство с повишение на потребностите от сила през зимния интервал. По отношение на Варшава, съгласно изследването, спадът на цената на електрическата енергия за крайния консуматор от 8% през октомври се дължи на изменение на актуалните ограничения за подкрепяне, съгласно които цените на електрическата енергия са замразени до равнищата от 2022 година, важащи за характерно ползване. Прагът на потреблението беше повишен през октомври от 2000 kWh на 3000 kWh годишно, което значи, че сега има заледяване на цените за общите потребности от електрическа енергия на характерен битов консуматор, като по този метод в допълнение понижава общата му сметка за електрическа енергия. Когато се поправя към стандартите за покупателната дарба (PPS) във всяка страна, картината се трансформира значително. PPS е изкуствена обща референтна валута, която отстрани общите разлики в ценовите равнища сред страните. Когато са изразени в PPS, цените на силата се осветляват във връзка с цената на други артикули и услуги. Най-ниските поправени цени на електрическата енергия за семействата са в Осло, Валета, Будапеща и Хелзинки, до момента в който най-високи сега са в Прага, Рига и Дъблин. Повечето от страните от ЦИЕ нормално са с цени на електрическата енергия, които са релативно ниски спрямо тези в Европа. Това обаче е не е по този начин през октомври за Букурещ, Прага, Рига, Талин, Вилнюс и Варшава. В тези столици измежду страните от ЦИЕ които цената на електрическата енергия е над междинната за Европа, стигат до извода и то не за пръв път създателите на проучването. Проучването демонстрира, че за столиците на Европейски Съюз приблизително силата (оспорваната съставния елемент на цената) съставлява 56% от цената на сметката за електрическа енергия за крайния консуматор, разпределението - 24%, енергийните налози - 5%, а  ДДС - 14%. Газ По отношение на  цената на природния газ, плащана от битовите клиенти в 28 европейски столици към 2 октомври 2023 година, най-високата цена за следващ път се пада на жителите на Стокхолм, които заплащат съвсем 3 пъти над междинната европейска цена за краен консуматор, следвани от тези на Берн, която е втората най-скъпа столица. Това създателите на изследването свързват с естеството на шведския газов пазар и в частност дребният му размер. Амстердам сега е третата най-скъпа столица. Цената в Стокхолм е съвсем 11 пъти по-висока от тази в Будапеща, който е най-евтиният град за това гориво в Европейски Съюз и над 14 пъти повече, в случай че се включи Киев. Природният газ за семействата нормално е по-евтин в страни от ЦИЕ; Любляна и Прага са единствените столици измежду страните от ЦИЕ, в които цената на природния газ е над междинната за Европа. Най-значимите промени, настъпили на пазара на природен газ през месец октомври, са следните: • 15% нарастване на цените в Талин, заради покачване на съставените елементи за силата и разпределението; • 11% повишаване на цените в Брюксел, заради растеж на силата и енергийните компоненти; • 11% скок на цената в Париж, заради повишаване на енергийния компонент; • 4% нарастване на цената в Атина, заради покачване на енергийния компонент; • 2% повишаване на цената в Копенхаген, заради растеж на енергийния компонент; • 10% понижение на цената в Прага, заради намаляване на енергийния компонент; • 3% спад на цените в Лондон; • 2% намаляване на цената в София, заради понижение на енергийната съставния елемент. През октомври цената на природния газ за крайни консуматори последва нищожен растеж, приблизително за цяла Европа, само че резервира общата си непоклатимост, следена от началото на лятото. Цените на дребно остават непроменена на по-голямата част от изследваните пазари, като повишаване има при 1/4 от тях. От друга страна, единствено 3 от 28-те обсъждани столици са изправени пред спад на цените. В момента запасите от газ не престават да остават на високи равнища, заради забавеното начало на отоплителния интервал, обвързвано с мекото време в цяла Европа. През октомври бенчмарк показателят TTF се колебаеше над границата от 50 €/MWh за пръв път от средата на август вследствие на прекъсването на газопровода в Балтийско море и геополитическото напрежение в Близкия изток, напомняйки на европейските енергийни пазари за съществуваща неустойчивост, изключително в интервала на очакване на отоплителния сезон, сочи проучването. Цената на природния газ за крайния консуматор се увеличи с 15% в Талин, откакто Eesti Gaas, най-големият локален снабдител на газ, разгласи нови по-високи цени за битови клиенти от октомври. Според компанията нарастването се дължи на общото повишаване на цените на европейските газови пазари. Освен това се чака цените на газа да се покачат в допълнение през зимата, като Eesti Gaas към този момент разгласи спомагателни скокове на цените от декември нататък. По същия метод покачването на цените на природния газ за крайните консуматори в Париж и Брюксел е обвързвано с общия растеж, следен на  европейските газови хъбове. Нарастващата наклонност демонстрира, че някои пазари са решили да трансферират нарастването на цените на едро върху потребителите, показват специалистите. Те регистрират и следеното доста намаляване на цените на  природния газ за битови потребности този месец в Прага вследствие на оповестени още от август по-ниски равнища от няколко снабдители. По същия метод, както при електрическата енергия, цените на газа при PPS дават доста по-различна картина от настоящите цени. През месец октомври Будапеща, Загреб и Белград са най-евтините градове, поправени към PPS. Октомврийското изследване на VaasaETT демонстрира, че приблизително силата (оспоримият компонент) за европейските столици съставлява 56% от цената за крайния консуматор на природния газ, разпределението - 21%, енергийните налози - 9%, а Данък добавена стойност - 15%. Като цяло резултатите демонстрират, че пазарните сили съставляват към 56% от цената за крайния консуматор, както за електричеството, по този начин  и за газа, до момента в който националните фискални и регулаторни детайли са виновни за останалите 44% посредством цените за систематизиране, енергийните налози и Данък добавена стойност. Настоящата енергийна рецесия докара до доста нарастване на междинния енергиен съставен елемент в столиците на Европейски Съюз. Енергийният дял на крайния консуматор от цената на електрическата енергия беше 48% през октомври 2021 година, след което се повиши на 67% година по-късно и сега е 56%. По същия метод на пазара на природен газ процентът на енергийния съставен елемент от цената за крайния консуматор беше 51% през октомври 2021 година, преди да доближи 70% през октомври 2022 година и 56% през месец октомври. На места, където енергийният съставен елемент е по-нисък, подобен е и тласъкът за клиентите за търсене на по-конкурентни предложения.